Всеки път, когато в 6 сутринта ми звънне алармата на телефона, мелодията ми се струва, като погребален химн! Колкото и весели песни да слагам,за да ме вдигат от леглото, по това време на денонощието всичко звучи ужасно! Както и да е... След грозни гримаси в огледалото, докато си измия зъбите, след сутрешната комбинация на никотин с кофеин и след много псувни на ум, поех по дългия и тежък път към университета! Навън тъмно и студено, а душичката ми още спи! В далечината забелязах познати светлини, което направи сутринта още по-отвратителна... Сутрешният крос бил полезен за тонизиране на тялото, но не и когато трябва да гониш тролея... Е, искам-неискам, тичах... Тъй като вчера един любезен шофьор затвори вратите на автобуса точно пред носа ми, реших този път да стигна първа на финала! И тичах така, все едно ме гони бездомно куче! Стигнах на спирката, проклинайки пубертета, в следствие на който научих цигарите! Качих се на синьото червейче и тръгнахме всички заедно към следващата спирка, да всички оклюмали, заспали и асоциални хорица, които по нещастно стечение на обстоятелствата са станали и те рано, рано като мен! "Рано пиле, рано пее!" Толкова рано на никой не му се пееше! На последната седалка се чу някакъв спор, който прерастна в кавга! "Ама госпожо, моля ви не ме настъпвайте, има свободни места навътре!" "Как смеете да ми говорите така? Та аз съм на възрастта на баба ви!" "Нищо не съм казала,просто идете да седнате някъде, а не да ме бутате и настъпвате..." Всички гледаха толкова отегчено, все едно бе нещо нормално и често срещано из тези среди! Подпрях се по средата на кръгчето и в този момент главният диригент спря толкова внезапно, че бабата, която до сега се караше от последните седалки почти целуна момчето, което чакаше да слезне през първата врата! "Ей боклук! Кой ти е дал книжка бе, сопол? Не виждаш ли къде караш, смотаняк?" И започнаха да се леят куп други и по-груби обръшения между нашия шофьор и някой си друг от вън! Един мъж на седалката до мен започна да суфлира на изнервените шофьори, наливайки масло в огъня с още по-цветни и разнообразни епитети. А аз гледах часовника си надявайки се да тръгнем скоро...По едно време гласовете млъкнаха, хората спряха да гледат през прозорците, заеха първоначалната си заспала позиция и тролеят продължи по пътя си. От задните седалки се чуваха цъкания и възмущенията на две лелички-приятелки, но никой вече не се палеше! На втората спирка слязох и тръгнах да тичам, за да стигна следващата дестинация, а именно друга спирка, от която трябваше да хвана следващия рейс! Пресичането на улицата невъзможно, но пешеходната пътека беше от другия край на пътя и щеше да отнеме ценно време докато стигна до нея, за това се заредих с търпрние! Когато видях, че червената стрела 120 наближава стиснах зъби и след свиркания на клаксуни и ругатни стигнах до "обетованата земя", но за съжаление късно! Задницата на рейса се отдалечаваше и издаваше такива звуци, все едно ми се смееше! Беше ми много студено и все още тъмно...Исках да се върна, да си легна в мекото легло и да заспя така, все едно никога не съм ставала толкова рано! Но мисълта, че извървях толкова път с триста зора ме разубеди и взех решение да тръгна пеша. Разстоянието беше две спирки- не много, но определено вятърът искаше да направи пътуването ми още по-нежелано и омразно, за това духаше право срещу мен! Ушите ми започнаха да ме болят, а след това и главата (която така смело се бореше, за да остане на мястото си), не чувствах малките пръстчета на краката си, а ръцете... Можете да си представите! Познат светофар! Почти стигнах! Домогнах се, може да беше трудно, но стигнах на време... На време за следващия автобус! Не този беше междуградски! От онези, за които си плащаш 6 лева за билет и знаеш, че ще седнеш на меко! Естествено за 6 лева, никой неможе да ти обещае приятна компания и климатик, но в повечето случаи има музика и ако си бърз може да седнеш до прозореца,за да наблюдаваш в следващите минути как светлината си прокарва път из между тъмните завивки на нощта! Когато пристигнах до университета разбрах, че съм минала през всичко това само за един час висша математика!!! Връщането беше по същия начин, но бях заредена с огромно желание, не като на отиване, защото знаех, че вкъщи ме чакат леглото,възглавницата и завивките! Та мисълта ми беше...Не вярвайте на суеверия, петък 13-ти е най-обикновен ден, но ако ежедневно пътувате с градския транспорт, то всеки ден от седмицата е петък 13-ти!